Как да възпитаваме момичета

„Как да възпитаваме момчета” се превърна скоро след появата си през 2003 г. в световен феномен. Това бе първата книга, посветена на специфичните потребности на момчетата, а на родителите им допадна ясният изказ на автора и топлотата, с която той вникна във вътрешния свят на техните синове. Днес вече момичетата са в центъра на вниманието на Стив Бидълф. „Как да възпитаваме момичета” е най-новата му книга, появила се преди броени месеци, едновременно наръчник за родителите и призив да бъдат бдителни.

 

Изложени са характерните особености на петте ключови етапа в момичешкото развитие от раждането до пълнолетието, както и рисковите ситуации в хода на израстването: прояви на агресивност, хранителни смущения, телесни изменения, депресивни състояния, зависимост от социалните мрежи, от дрога и алкохол, първи стъпки в секса...

 

От позицията на богатия си опит на психолог, терапевт и баща Стив Бидълф предлага на родителите конкретни подходи, за да предпазят дъщерите си от многобройните опасности на пола и на съвременния свят, да изградят здрави връзки на доверие и разбирателство помежду си и да се отнасят към тях като към пълноценни личности.

***

Забележима и внезапна промяна

 

През последните десет години настъпи голяма промяна в живота на момичетата. Тя им влияе във всяка възраст – от бебешка до юношеска. Докато пред момичетата стоят същите копнежи и мечти в пътя им към женствеността, които познаваме от наше време, светът им налага промени от съвсем различен мащаб. Изразяват се по-конкретно в това, че всичко започва да се случва на по-ранна възраст.

 

Това е ключов момент, който трябва да бъде вземан предвид относно положението на момичетата в наши дни и за пръв път се споменава в книгата на Маги Хамилтън „Какво се случва с момичетата ни?“. За да разберем дъщерите си, важно е да осъзнаем, че тяхното детство не е като нашето. Откровено казано, нашите осемнайсет са техните четиринайсет Нашите четиринайсет са техните десет. Това е породено от натиска, на който са подложени във връзка с поведението си, и какви се очаква от тях да бъдат според съществуващите днес норми на връстниците им, а също и от неумението ни да ги защитим, защото вината отчасти е наша. Ние – и това включва всички: родители, роднини, приятели и обществото – не подкрепяме момичетата по начина, по който се правеше някога. Като зрели хора не сме отделили нужното внимание и грижа на дъщерите си и не сме ги научили достатъчно добре.

 

През последните десет години алчният корпоративен свят си даде сметка, че момичетата и особено тези във възрастта преди пубертета са лесна мишена. Компаниите видяха, че могат да постигнат огромни печалби, като се възползват от техните притеснения (или като всъщност създават тези притеснения) от всяко нещо – кожата, теглото, приятелствата, дрехите, та дори и съзряването. В заседателните зали, в рекламните агенции, списанията и средствата за масова информация се поведе войната срещу момичетата. И беше успешна. Накъдето и да се обърне днешното младо момиче, среща послания, внушаващи му, че не е достатъчно добро и това го затваря в тесните рамки на една фалшива представа как трябва да изглежда, да мисли и да се държи. Никога досега животът на момичетата не е бил под такъв силен натиск, като се започне от хранителните добавки, предлагането на алкохол, натискът на модата, до набезите на най-груба порнография в спалните на тийнейджърките.

 

В резултат на това много момичета са загубили четири години спокойно детство и развитие. Били са прогонени от детството, преди то да е свършило или преди да са успели да му се насладят. Резултатът са момичета, страдащи от невероятна болка и объркване. Опитват се да се държат като големи, но не могат. Пълнят психиатриите, полицейските участъци, спешните отделения и програмите за лечение от алкохолни и наркотични зависимости в брой, невиждан досега.

 

Ако сме бдителни за случващото се, можем да предотвратим това. Отчасти чрез обичта, която им даваме, отчасти чрез средата, която им осигуряваме с подкрепа и интереси, и донякъде като ги предпазваме от глупавите взривоопасни медийни послания в заобикалящия ги свят. Имам любима поговорка, която често ми е помагала: „Не можем да спрем птиците на тъгата да прелитат през живота ни, но не бива да допускаме да си направят гнезда в косите ни!“. Може да живеем в този свят, но това не означава, че трябва да поглъщаме всичко, което ни предлага. Редно е да изберем за себе си и за дъщерите си изживяванията, които ни правят силни, щастливи и живи.