Как 100 деца с увреждания заобичаха крикета повече от всичко на света

Малките армейци от ФК “ЦСКА София” спечелиха купата в „Данониада” 2019

Теглене на жребий за 9-то Европейско първенство по баскетбол за колички

УСПЕШЕН ИЗПИТ ЗА КОЛАНИ ПО КИОКУШИН КАРАТЕ ПОЛОЖИХА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ТРЕНЬОРА МИТКО БОЖАНОВ

Езикови ваканции​ в чужбина Академични летни училища в Англия Тенис и футболни лагери с английски език

Стартира седмият сезон на "Футбол за приятелство"

Виж всички >>

Третият национален шампионат по крикет за деца с проблеми в развитието събра 10 отбора на столичния стадион „Локомотив”

Шестима състезатели, съдия и запалена публика – на пръв поглед толкова е нужно за едно състезание по крикет на маса. Третият национален шампионат по крикет за деца с проблеми в развитието обаче показа, че трябва повече. Защото зад ентусиазма на стотината състезатели и преживяващите всяка точка родители стои желязна организация и доброволен труд. Столичният стадион „Локомотив” предостави безплатно залата си за джудо на 10-те отбора от цялата страна. Рекламна агенция „Публисити” организира състезанието, а десетки рехабилитатори и възпитатели от помощни училища и дневни центрове доведоха възпитаниците си, за да спорят помежду си. Помагаха също доброволци и състезатели от клуб „Юнайтед крикет”. Така между „Хей ръчички” и „Вятър ечи, Балкан стене”, сто деца се забавляваха и запазиха горещи емоции за зимните дни.

Движещата сила зад турнира обаче е пакистанецът Саиф Рехман. Той живее в България от 20 години и е познат на широката публика от участието си в сериала „7 часа разлика”. Озовава се в страната ни случайно. Занимава се с търговия на спортни стоки, но истинската му страст е крикетът. Затова основава първия у нас клуб по крикет и става негов треньор. По-късно пакистанецът започва работа и с деца с увреждания. Това е негово призвание и то е нещо задължително в родината му, където е прието да се помага на деца в неравностойно положение.

Саиф печели първите привъженици на крикета на маса в Медицински център „София”, където работи безвъзмездно повече от две години. След това сформира отбори в Центъра за социална рехабилитация в София, в Дневния център за деца с увреждания в Пловдив, в помощни училища и в домове за деца в цялата страна. Обучава треньори, обяснява правилата и как масата за тенис да стане маса за крикет. Познава всички деца по име, помагал е на рехабилитатори и възпитатели, говорил е с родителите и с познатите им. Затова на стадион „Локомотив” всички се обръщат към него като към приятел. Децата се забавляват, - казва Росица Мъркова от дома за деца „Олга Скобелева” в Пловдив. – Освен това развиват фината си моторика и концентрацията си. Мотивират се и се дисциплинират, учат се да работят в екип.

Основното обаче си остават положителните емоции и радостта, че спортът няма ограничения и е за всички. Малките един месец говориха за това състезание, а сега два месеца ще разказват за него, - обяснява Александър Дубина, който е треньор и рехабилитатор в Център за социална интеграция в София. – Нашите деца имат сиво ежедневие, изолирани са, а тук имат шанс да се запознаят с връстници, да се радват, да се забавляват, да си обменят телефони и да станат приятели във Фейсбук.

На следващия турнир приятелите на крикета ще са още повече, тъй като съдиите също ще бъдат обучени от Саиф и ще са деца от нормални училища. Така тези с увреждания ще имат шанс да се интегрират сред здравите си връстници, а всички ще натрупат ценен житейски опит.
За съжаление българите не помагат на децата с увреждания, - казва Сеиф. – Желанието ми е да се интегрират и това е основната цел на турнирите. Иска ми се да идват хора, които нямат нищо общо с крикета или с децата. Засега не съм доволен от резултатите. Още има какво да се желае. Ще правим още турнири и събития. Хората казват, че им е жал и им е трудно да гледат децата с увреждания. Но те са тук и не е хубаво да се измъкваме по такъв начин. Трябва да ги гледаме, да ги слушаме и да им помагаме.

На турнира на стадион „Локомотив” имаше и гости от чужбина – председателите на федерациите по крикет на Сърбия, Румъния, Кипър и Македония. В залата присъстваше и отборът за незрящи от Манчестър, който направи демонстрация след края на турнира. Идеята на Саиф е от следващата година два отбора – за незрящи и за деца с увеждания – да пътуват до Англия и да участват в състезание с местни деца.

Засега малките последователи на Саиф и треньорите от домовете и центровете за деца с увреждания се радват на турнирите в България. Те са скрити от хората - само двама от сътезателите по крикет учат в „нормални” училища. Останалите са изолирани и броят дните до следващата тренировка по популярния в други части на планетата спорт. На въпроса дали ще станем крикет нация Саиф отговаря: „Няма лошо. За мен крикетът е начин на живот.” Същото могат да кажат и стотината деца, които мериха сили в София, а най-вече шампионите. След оспорвана битка първото място си поделиха два тима – отборът на Софийски лъвове от Медицински център „Деца с проблеми в развитието” и „Пълдин” от Дневен център за деца с увреждания и дом за деца "Олга Скобелева" в Пловдив.

Източник: www.sportal.bg