Детски Летен Айкидо Лагер

През месец юли, от 8 до 12, за пета поредна година се проведе Детският Летен Айкидо Лагер в град Априлци. Организатори на събитието бяха Клуб по бойни изкуства „Айки Будо“ със Сенсей – Стефан Златев, 4ти дан Айкикай и Клуб по бойни изкуства „Айкикай Айкидо Скуул“ със Сенсей – Ивайло Петров, 4ти дан Айкикай.

Лагерът беше локализиран с база хотел „Център“, който се намира в центъра на град Априлци, и предложи на лагерниците една незабравима атмосфера, която помагаше за отмората, нужна между тренировките. Любимата част от комплекса беше басейнът, където се състоя напрегната битка с водни пистолети и всякакви други артикули за намокрянето на противниците. Сенсеите бяха окъпани навреме от малките нинджи, за да охладят страстите по предстоящите тренировки.

Дните започваха рано-рано, след първите петли, лагерниците оправяха своите стаи и се строяваха пред хотела, за да провеждат първите си тренировки.  Сенсеите, с усмивка на лице, водеха групата сред природата, където водеха тренировки, които имаха за цел подобряване на здравето на децата, чрез досега им с природата и чистия въздух.

Разходките и красивите гледки повдигаха духа на групата, която с песни и закачки се завръщаше в базата за отмора. Но сенсеите бяха помислили и за това. Следващите тренировки не отстъпваха по забава и запознаване с бойното изкуство Айкидо. Двамата сенсеи бяха единодушни в изказванията си пред всички участници, че „Айкидо трябва да се тренира само и единствено с усмивка“.

Във втория ден от лагера, предизвикателството на недостъпната планина се изправи пред малките нинджи. Групата пое на поход. Високите хълмове, боровите горички, отъпканите пътеки бяха покорени от лагеруващите с голяма смелост и наградата се появи на хоризонта. Сенсеите и техните помощници бяха подготвили по нещо за хапване, студена вода и множество игри и забавления. Голямата зелена поляна, езерото до нея и невероятната гледка на полите на Стара планина, допълниха невероятното изживяване от похода.

Програмата на лагера беше изпъстрена с множество задачи, които бяха поставяни на децата. Едната вечер децата бяха изненадани от задачата да омесят хлебчета, която се превърна в една битка с брашното и тестото. Белите ръце и лица, усмивките зад тях, издаваха радостта от свършената работа на лагерниците, които не знаеха, че всъщност това е подготовката за екскурзията на следващия ден.

След сутрешната тренировка, всички поеха по пътищата на историята на България. Първата дестинация беше Ловешката крепост. Построена върху един от хълмовете в град Ловеч, крепостта показа невероятната си красота и високи стени, които децата изкачваха с невероятна лекота. След като се покатериха по всички стени, погледнаха през всички бойници и полудуваха на воля във вековните места, където българите са отстоявали позициите си, се насочиха към следващата дестинация.

Не след дълго, накрая на един тесен път, колите спряха. Кратък поход отведе любопитните пътешественици до Деветашката пещера. Възгласите в групата отекваха в масивното природно образувание. Фотоапаратите снимаха, лагерниците разглеждаха с широко отворени очи красотата на природата. Там децата се запознаха с историята на пещерата и видяха мястото, където се намират едни от най-големите колонии от прилепи. Местата, където бяха колониите, бяха с ограничен достъп.

След игри, катерене и снимки, всички се отправиха към следващата си дестинация. Троянският манастир посрещна лагерниците с мистичното си спокойствие и красота. Дървените тераси, чановете и църквата в средата на манастира привличаха погледите на всички. След разходката по светите места, изморени от дневните премеждия, те се запътиха към масите за вечеря.

И така дойде съботата. Сутрешна тренировка. Няколко щъркела, които гнездяха по комините на къщите, щракаха ведро и даваха такт на трениращите, които се отправяха към следващата си тренировъчна сутрин. На уморените лица разцъфнаха усмивки след занятието, което беше последвано от топлата вода на басейна. Всеки искаше да извади водата от него с всяка следваща бомба, която правеше във водата.

Настана вечер, звездите точно проправяха своят път на небосвода, когато дойде време лагерниците да се отправят към последното предизвикателство.

Лагерният огън! В Айкидо кръгът присъства във всеки един елемент. Децата заеха своите места около огъня и зачакаха следващата задача от сенсеите. Те разпределиха всички в три групи и дадоха нарежданията си – всяка група да съчини, изсвири и изпее песен, като само една ще бъде номинирана за песен на лагера. Луда подготовка, китаристите свиреха, децата пееха, дървета в огъня хвърляха искри към звездите, а Млечният път кротко наблюдаваше всичко, разперил се на небосвода.

Времето минаваше и след всички песни, игри и забавление, трябваше всички да се хвърлят в леглата.

Последна сутрин, лагерниците оправиха за последен път своите стаи и стегнаха багажа. Време беше да получат една последна молба и тя беше всеки да напише какво му е харесало върху трите дървени плочи, които бяха тотемите на лагера.

Вечерите с китари, изкачените върхове, множеството от тренировки, водните битки, виещите се хора̀всяка вечер, игрите и забавите, рождените дни и тортите, задачите... Думите, които казваше всеки един лагерник, бяха: „Искаме пак!“.

Благодарение на Сенсей Стефан Златев, Сенсей Ивайло Петров и техните смели сенпаи – Петя Янчева, Ния Белчева, Ния Огнянова и Камен Кисьов, лагерът се превърна в едно невероятно изживяване, чиято цел бе да получат усмивките на всички деца.